Във вторник депутатите от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика ще изслушат кандидатите за председател на новия антикорупционен орган. Двама са претендентите да оглавят структурата, чието пълно име е Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). „Дневник“ ги представя днес и утре. Изборът от парламента вероятно ще е също следващата седмица.
Номинацията на Николай Николов, издигнат от БСП, стана известна няколко дни, след като депутати от управляващата коалиция номинираха настоящия ръководител на комисията за конфискация на незаконно имущество Пламен Георгиев за свой кандидат.
Николов зае поста председател на комисията за конфликт на интереси, след злополучното отстраняване на Филип Златанов през 2013 година. Малко след като номинацията му беше внесена от БСП, той даде интервю за в. „Труд“, в което казва, че успехите с които може да се похвали комисията, са след времето на Филип Златанов. В следващия период под негово ръководство – по думите му – Комисията за конфликт на интереси е приключила с решения почти всички от образуваните 2 хиляди производства.
По думите трябва да се осигури нещо повече от алтернативност за избора на председател.
Според вносителите на номинацията му под неговото управление КПУКИ е излязла от цикъла на скандалите.
В подкрепа на Николов са постъпили три становища в подкрепа – от Център за НПО Разград, Института за модерна политика и още една организация.
Николай Николов е завършил право в Софийския университет с успех 5.50. Владее английски и руски език. Роден е на 27 април 1972 г. Работил е и като юрисконсулт в Общинска банка и Ловешката община, бил е и адвокат към колегията в Ловеч.
В сферата на правораздаването работи от 1995 г., като последните 15 години практиката му е изключително в областта на конфликта на интереси и незаконно придобито имущество. „Въпреки заеманите високи постове в чувствителни институции, името му никога не е забърквано в скандали и съмнения от какъвто и да е характер“, мотивират вносителите номинацията на Николов.
Личният мотив: Увереността, че има опит и защото борбата с корупцията е негова кауза
Николов е доктор по право с дисертация по първия Закон за отнемане на незаконно придобито имущество, известен като закона „Петканов“. Темата на дисертацията е била за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Пет години Николов е бил член на същата едноименната комисия. От 2011 до януари 2018 г. е член на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси (КПУКИ), като от 2013 г. до края е неин председател.
Николов е автор и на единствения „Научно-практически коментар на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ и е експерт по гражданската конфискация. Автор е на пет монографии, две от които са били първи по време върху различните закони през годините за отнемане на имущество. Автор е и на над 40 научни публикации и е търсен лектор на специализирани курсове и семинари.
В периода 2010-2011 г. е бил в правния съвет на президента Георги Първанов. В същия период е бил член на консултативния борд на Института за модерна политика. От 2002 г. е член на Съюза на юристите в България. Николов не е бил агент на комунистическите тайни служби, се вижда от подадените от него документи във връзка с процедурата.
От концепцията му се вижда, че основният мотив да се кандидатира за поста е увереността му, че професионалният и управленският му опит ще помогне на комисията да работи като независим и професионален орган. „За мен борбата с корупцията е кауза, на която съм посветил голяма част от професионалния си път“, посочва Николов.
Стриктни правила за провеждане на търгове и още от концепцията на Николов
След личното си представяне той разглежда въпроса какво е корупция в тесен и широк смисъл и как вижда начина за справяне с нея. Според кандидата на БСП за ръководител на антикорупционния орган с решаването на проблема трябва да се ангажира цялото общество – в два аспекта.
„Първо – непримиримост към явлението
– ако обществото приема корупцията за нещо нормално, никакви мерки на отговорните държавни органи няма да са достатъчни, за да го спрат. Второ, създаването на среда, която да „запушва“ каналите, прекъсва възможности и ограничава корупцията. Става дума за обществена среда, но и за превантивен правен инструментариум, който да изключва или ограничава корупцията, съчетан с воля и действия на държавата за санкция, в рамките на закона, по отношение на всеки служител, възползвал се от служебното си положение за лично обогатяване. Знанието, че наказанието е строго и неизбежно само по себе си има много сериозен антикорупционен ефект“, пише кандидатът.
Според него създаването на посочената среда срещу корупцията в нейните три аспекта – обществен, превантивен и санкционен, е ключът за ограничаване на това явление в България.
В концепцията му присъства подробно преглед и анализ на законодателството – както вече отмененото, така и на сега действащото.
Той посочва и принципите, според които трябва да работи новият антикорупционен орган, които също са определени със закон –
професионализъм; независимост; равенство на гражданите и пропорционалност.
Той вижда три приоритета, които трябва да са определящи за комисията:
– задълбочено и качествено обработване на преписките в петте основни направления от дейността ѝ;
– превенция на корупцията
– взаимодействие и сътрудничество с другите държавни органи.
Според Николов една от най-важните гаранции за качеството на дейността на комисията е функционирането на инспектората чрез планови текущи проверки, които обаче се определят с годишен план за дейността му, който пък се утвърждава именно от председателя на новия антикорупционен орган.
Кандидатът на левицата смята още, че в много отношения
превенцията е по-важна от различните санкции
Според Николов специални усилия за превенция на корупцията трябва да се насочат към обществените поръчки като рисков фактор за развиване на корупционни практики. Той предлага и няколко вида мерки:
– изработване на софтуер, който на база на данни на възложители и др. длъжностни лица, участващи в процедурите по възлагане на търгове, и данни на кандидатите за изпълнители и подизпълнители да
да констатира има ли свързани лица по смисъла на ЗОП
Констатацията да става преди изготвяне на протокола на съответната комисия. Ако софтуерът установи свързани лица, то те няма да се допускат по процедурата по възлагане на обществената поръчка. Резултатите ще бъдат публични. Той предлага първоначално да се проверяват само търгове над определена стойност, а впоследствие всички.
Предлага също разработване на анализи и механизми за внедряване на електронните търгове по Закона за обществените поръчки за възлагането им. В тази връзка Николов цитира и опита на Естония, където рязко е намаляла корупцията в тази сфера с масовото въвеждане на електронната форма на възлагане.
Предлага промяна в Закона за обществените поръчки, с която агенцията за търгове самостоятелно да определя външните експерти, които участват в комисиите по възлагането им. Според сега действащата уредба те се подбират от самите възложители.
Николов има идея и за сигналите за корупция.
– Да се приеме до 3 месеца след влизане в сила на антикорупционния закон, което стана на 23 януари, нужният подзаконов нормативен акт, който ще регулира оперативно-издирвателната дейност на антикорупционната комисия;
– да се изработи образец на сигнал за корупция, който да се публикува на сайта на комисията;
– стриктно спазване на забраната за недопустимост на работа по анонимни сигнали;
– оперативно взаимодействие с органите на ДАНС, прокуратурата и др.
Кандидатът на БСП смята, че децентрализираната система по установяване на конфликт на интереси за лицата, заемащи висша публични длъжности, крие своите проблеми. За една част от длъжностите проверката се извършва от антикорупционния орган, но за не малка част – като общински съветници и други служители в местната власт например – от други близо хиляда органа по избора или назначаването им, или от постоянни комисии към общинските съвети. Николов посочва и необходимите мерки за успешно осъществяване на децентрализацията:
По думите му, неговата концепция е не само вид стратегия, но и конкретен план за действие. Тя е отворена и не изключва приложението на мерки или комплекс от мерки, непосочени в нея, но наложени от практиката.
Кандидатът извежда на преден план превенцията като негово лично разбиране на проблема с корупцията. То, обаче не засяга решителността на действия за санкционни мерки по ЗПКОНПИ (новия антикорупционен закон – бел.ред.), ако са налице основания за това, подчертава той. И добавя, че възприема изпълнението на длъжността, за която кандидатства, „преди всичко като призвание, а не като месторабота или професия“.
Лиляна Шапкаджиева / https://www.dnevnik.bg/
