Прогнозите на учените за демографията се разминават драстично в зависимост от целите Ивайло Станчев
Българската академия на науките изпадна в конфузна ситуация. Два нейни доклада, отдалечени само с три месеца един от друг, показаха коренно различни данни за демографията в следващите десетилетия. Първият, от ноември 2017 г., е прословутият доклад за АЕЦ „Белене“, който бе поръчан от БЕХ срещу 2.5 млн. лева. Накратко той не предвижда сериозна промяна в броя на населението. Вторият, от тази седмица, е възложен от вицепремиера Валери Симеонов и не се посочва да е допълнително заплатен, но твърди, че към 2040 г. българите ще са поне с една пета по-малко. Къде е истината?
Последният Доклад за демографското развитие на България е изготвен от Института за изследване на населението и човека при БАН и се базира на данни от Евростат и ООН. В сряда той беше разгледан на заседанието на правителството и според разпространената информация основният извод в него е, че населението на България ще продължи да намалява и след около 20 години ще е малко над 5.7 млн. души. Това е спад от 20% и доста над 1 млн. души.
Учените са категорични, че дори прогнозите за по-ниска смъртност да се изпълнят и да се раждат повече деца, абсолютният брой на населението ще продължи да се свива. В най-негативния сценарий спадът ще стигне 25%.
В доклада на БАН за АЕЦ „Белене“ обаче демографски проблем на практика няма. „В резултат от съвкупното действие на посочените фактори получаваме увеличение през 2040 г. с около 300 000 души на населението спрямо 2015 г. (при варианта на висок растеж), или възстановяване на равнището от 2015 г. (при варианта на умерен растеж), или намаляване на населението с около 300 000 души през 2040 г. (при варианта на нисък растеж)“, пише в документа.
Защо се получава това разминаване ли? Ами изглежда идеята е, че ако има повече хора в България, ще има и по-голяма необходимост от електричество, съответно ще трябва да се строи АЕЦ „Белене“. Без тази предпоставка сметките за жизнеспособността на проекта съвсем няма да излязат. Проблемът е, че историята досега не е показала подобна зависимост – през последните 15 години населението непрекъснато намалява, но няма сериозна промяна в потреблението на ток.
Всеки сериозен научен доклад или анализ посочва на видно място своите автори. Анонимността в научните среди е напълно неприемлива, тъй като поставя под съмнение изложените твърдения. Докладът на БАН за „АЕЦ Белене“ обаче е прецедент, тъй като няма нито един явен автор. Единственото име, което фигурира там, е това на координатора – проф. Александър Тасев.
В същото време под доклада „Прогнози за демографското развитие на България“ са се подписали деветима учени, начело с професорите Щ. Щерионов, К. Владимирова, К. Борисова-Маринова.
Обявеното авторство може и да не гарантира сто процента истинност на твърденията, но отговорността, включително и за репутацията, е важен фактор. Със сигурност обаче анонимните експерти дават основателна причина да се съмняваме, че данните им са моделирани според желанието на възложителя.
https://www.capital.bg
