Една трета от българското европредседателство измина, но и февруари не помогна много да се повиши самочувствието на българите, че са европейци и страната им заслужава мястото си сред останалите 27 членове на ЕС.
Не е известно до каква степен в Европа отекват местни събития като хулите на вицепремиера Валери Симеонов срещу евродепутата Ска Келер или бурните политически страсти и обвинения срещу „гадове“ около сделката за ЧЕЗ. Със сигурност те не са останали незабелязани в европейските столици и от някои европейски делегати, посетили София по повод българското европредседателство. До по-широка аудитория не достига нищо от бурите в българската чаша с вода, но тя едва ли е научила и за нещо, което да създаде позитивен образ на България.
Което в някакъв смисъл може да действа разочароващо за българите, които работят за председателството на Съвета на ЕС. Защото положителни стъпки все пак не липсваха.
Добрият съсед
Голямото дипломатическо раздвижване за Западните Балкани бе централна тема не само в българските, но и в международните новинарски емисии. Една от целите на България като председател – европейската перспектива за региона – получи силен тласък, след нещо, за което се знаеше още от миналата година – Европейската комисия обяви нова стратегия, даваща шанс за еврочленство на може би поне две от шестте държави от групата до 2025 г. С уловка – при изпълнение на определени условия. Обиколката на председателя на еврокомисията Жан-Клод Юнкер в региона, която завърши на 1 март в София, е смятана за загрявка преди голямата неформална среща на върха между лидерите на Западните Балкани и ЕС в София през май.
Междувременно един от най-странните за Европа спорове на започна да се разплита. Скопие и Атина се доближават до приемливо за двете страни решение за името на Македония, а в София македонският премиер Зоран Заев обяви, че целта е до юни да има споразумение и страната му да получи дата за начало на преговорите за присъединяване към ЕС.
Другият голям конфликт – между Косово и Сърбия, колебливо върви към търсене на подходящи формули за уреждане, макар Белград няколко пъти да подчерта, че е необходим компромис и че няма да признае независимостта на Косово в замяна на еврочленство.
И тъй като „Бойко Борисов е практичен човек, иска да разговаря за конкретни проекти и пари“ (по думите на Зоран Заев), в Лондон премиерът поиска 30 млрд. евро за инфраструктура в „райското място“ Западни Балкани и заговори за балкански АЕЦ „Белене“. Но Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) описа в докладите си по повод балканската инвестиционна среща една по-различна визия. Западните Балкани е по-добре да изградят общо инвестиционно пространство, да синхронизират законите и регулациите си, да намалят корупцията и да оттеглят държавата от ключови сектори. Едва тогава може да се създадат условия районът да стане член на ЕС.
Друг успех на българското председателство е довършването на подготвеното при естонското председателство подписване на регламента за неоснователното блокиране на географски принцип, който е смятан за едно от важните досиета на ЕС и за стъпка към създаването на единен цифров пазар. Благодарение на него от декември 2018 г. потребителите в Европа ще могат да пазаруват онлайн от всяка страна на ЕС и няма да виждат надписи „тази услуги или стока не се предоставя във вашата страна“. Търговците пък ще могат да предлагат своите продукти и услуги на всеки от 500-те милиона граждани на съюза.
България се похвали и с напредъка в преразглеждането на директивата за командированите работници, като целта е да се установи принципът на равно заплащане за еднакъв труд на едно и също място. Темата бе сред предизборните обещания на Еманюел Макрон, така че администрацията му също има интерес президентът да увеличи списъка с изпълнени ангажименти още през първата година на мандата му.
Не толкова добрият европеец
Темите за Западните Балкани и за геоблокирането несъмнено ще бъдат посочени като успех на българското европредседателство. Далеч не толкова позитивна новина обаче бе казусът с атаката на Валери Симеонов срещу евродепутата Ска Келер, който стигна и до Европейската комисия. Правителството се разграничи от позицията на вицепремиера и реши, че това е достатъчно. Ска Келер каза, че никой от управляващите в София не ѝ се е обадил. Но кампанията за евродепутати тепърва предстои и няма да е изненадващо, ако случаят изплува отново в следващите месеци.
Междувременно, докато демонстрираше приятелство с Юнкер по време на посещението му в София на 1 март, Борисов бе принуден да дава обяснения на друг фронт.
На 22 февруари се разбра, че ръководството на чешката компания ЧЕЗ е одобрило „Инерком България“ за купувач на българския си бизнес. Сделката беше официално подписана на следващия ден. Продажбата струваше оставката на енергийния министър Теменужка Петкова, защото с купувача Гинка Върбакова се познавали от 20 години. А въпросите, постоянно изплуващите (или премълчани засега) факти и познанства превърнаха Гинка Върбакова, собственик на „Инерком България“, и нейния бизнес в централна тема на политическите дискусии.
И макар съмненията около сделката да не засягат пряко европредседателството, как те се връзват с образа на дисциплинираната България, поела кормилото на ЕС за шест месеца?
https://www.dnevnik.bg
