ВАЛЕНТИН ВЕЛЧЕВ НА БИС В ПАСКАЛЕВЕЦ

ЛАЙФСТАЙЛ

Читалище „Орач“ празнува 125 г. с неговия концерт

 

125 г. от основаването си отбеляза Народното читалище „Орач 1898“ във великотърновското село Паскалевец, едно от най-старите в региона. Кметът Мирослав Димитров, който е и председател на настоятелството, покани за празничния концерт младия певец Валентин Велчев. Лауреатът от „Пирин Фолк“ гостува за първи път там миналата година и хората са останали много доволни от рецитала му, затова са пожелали да го извикат „на бис“. Носителят на наградата „Певец на годината 2021“ за дебют откри концерта си със заглавната песен на първия си самостоятелен проект „Аз съм Валентин“, който сега е номиниран за „Албум на годината 2022“. Още докато пееше началото на песента по музика и текст на Ели Кордева „Аз съм Валентин, ти си Валентина“, от публиката в салона скочи дама, познала се като лирическата героиня и поведе хорото пред сцената. „Аз съм Валентина, и аз съм от Враца“, заяви на всеослушание жената. После се разбра, че сред публиката има още една врачанска снаха. Специално за тях Велчев изпълни една от най-популярните си песни „От Враца до Дунава“, превърнала се в неформален химн на Северозападна България, а след концерта им разписа техните копия от диска му. В концерта си фолклорният любимец включи и два от хитовете си от „Пирин Фолк“ – „Благословен“ на Антония Рангелова от 2020 г. и „Наздраве“ на Вили Рай от 2021 г., а финалът бе запазен за дебютния му хит „Пирински орли“ на Ели Кордева от фестивала през 2019 г., за който получи и първата си музикална награда. Превърналият се в негова визитна картичка рефрен „За Никола, Гоце, Яне, за Пирин планина“ пееше с него и една от бабите, която по-късно призна, че най-много се е разчувствала на македонските му песни, тъй като самата тя е от този край, а на „Ванга“ дори се е разплакала, понеже я е познавала лично. Всяко едно от хороводните му изпълнения беше съпроводено от хоро, на което се хвана почти цялата зала. Така беше и на най-новата му песен „Дуда и Денка“ – музика и текст Антония Рангелова, аранжимент Николай Недялков. Публиката в Паскалевец възнагради и с аплодисменти премиерата. В програмата на Валентин Велчев бяха включени и няколко поп песни от предстоящия му втори албум като „Мамо“, „Музикантът“ (музика проф. Георги Костов, стихове Агент Тенев“) и „Молитва / Вяра, надежда, любов“ (музика Тончо Русев, стихове Недялко Йорданов), всичките аранжирани от Пламен Велинов. Овации обраха и авторската му песен „На нож“, „Сватове“ на Камен Николов и Петър Москов и „Татковина“ от Илия Ангелов и Йордан Маринков. Специални гости на тържеството бяха кметът на Павликени инж. Емануил Манолов и една от чаровните му заместнички в общината. За фонда на читалището Валентин Велчев подари няколко броя от дебютната си грамофонна плоча „Аз съм Валентин“, която е първият винил с български фолклор от 30 г.

След концерта на Валентин Велчев, кметът Мирослав Димитров като домакин организира и празнично тържество, на което почерпи певеца и гостите си с произведената от самия него самодивска ракия. Тя се прави от местни сортове грозде и в прясната течност се слагат определени билки, брани по изгрев слънце на Еньовден, когато всяка откъсната тревичка е лековита – еньовче, магарешки бодил, който е мощен афродизиак, и задължително една определена билка, местните я наричат „Пий, пак пий“. Билките киснат поне един месец в младата ракия, после се добавя роса от растенията на самодивските поляни край селото. При варене капакът на казана се намазва с ароматен паскалевски мед с 22 билки, който омекотява ракията и тя благо се пие като еликсир. Самодивската паскалевска сълза трябва да е отлежала, защото на следващата година буренцата с нея се изнасят в нощта срещу Еньовден, за да се огледа в огнената течност луната и да сподели тайните и силата си, казва домакинът.

След концерта си в Паскалевец, Валентин Велчев се разходи до Велико Търново, откъдето са корените на баба му по бащина линия и не е гостувал от дете. Певецът хвана страхотно време и прекара следобеда си в разходка из Царевец, а после посети и музея на царете с восъчните фигури в старата столица. В него, под формата на скулптури и стенописи са представени исторически личности и паметни събития от периода на Второто българско царство. Визуализира се живота на различните социални слоеве в средновековното българско общество – владетели, духовенство, болярска и войнска прослойка, занаятчии. На 4 етажа са разположени фигурите на цар Калоян и цар Иван Асен II, на Паисий Хилендарски, Йоан Кукузел и са пресъздадени сцени от българското средновековие, най-вече величието на Търновград през царуването на династията Асеневци. Една от най-впечатляващите е пленяването на Балдуин Фландърски от цар Калоян.